Краят на ноември е, а аз още се прехласвам по тиквените рецепти. Искрено се надявам да не са ви омръзнали, защото съм ви подготвила още едно неустоимо предложение – тиквено лате. Сигурна съм, че повечето от вас са чували за прочутата напитка, която веригата Starbucks пуска всяка година в края на септември. По това време с моите приятелки имаме традицията да се разходим до София, като задължително завършваме с чаша горещо тиквено лате. Тази есен за съжаление, нашата женска разходка не успя да се състои. Затова реших, че е време да се науча да приготвям любимото есенно лате в домашни условия.
Оригиналната рецепта на Starbucks включва еспресо, мляко на пяна, тиквен микс и захарен сироп. Интересен факт е, че в тяхното лате няма тиква, а вкусът идва от подправките в захарния сироп. Моята интерпретация е малко по-различна от оригинала. Тя включва предварително изпечена тиква, кленов сироп и подправки тиквен микс („pumpkin spice“).
Как приготвям моето тиквено лате?
Първо започвам с изпичането на тиквата. Пека в предварително загратя фурна на 200 градуса за 40-60 минути до златисто в тавичка с половин чаена чаша вода. Минутите зависят от големината на тиквата и това колко препекана я обичате. За да разберете дали тиквата ви е готова – когато пробвате с клечка за зъби или вилица, тиквата ви трябва да е омекнала. Обикновено пека голямо количество наведнъж, което прибирам в хладилника и имам достатъчно за поне една-две седмици.
Следващата стъпка е приготвянето на подправките за тиквения микс. Тях приготвям като счукам в хаванче равни количества карамфил, кардамон и бахар. В класическата рецепта към тях се добавят канела, джинджифил и индийско орехче. Не е задължително да спазвате пропорциите точно. Направете латето си спрямо вашите лични предпочитания. Например, ако обичате по-канелен вкус, добавете повече канела. Относно подправките – моят съвет е винаги, когато имате възможност да ги обработвате сами, защото така аромата е много по-наситен. А за улеснение можете да направите по-голямо количество наведнъж и да съхранявате в бурканчета.
Моите два варианта за приготвяне
Следващата стъпка е да направя еспресо на машината за кафе и да измеря количеството мляко и тиквата. От тук следват два различни варианта на тиквеното лате. Първият приготвям в дните, когато се успя и искам нещо бързо, засищащо и много вкусно. А който следи блога знае колко често се случва да се успивам. Именно в такива дни, бързото тиквено лате е една от рецептите които ме спасява. В този случай притоплям млякото, добавям тиквата и кленовия сироп и пасирам/блендирам до получаването на гъста кремообразна смес. Добавям към кафето и поръсвам с канелата и подправките.
Вторият вариант, който се доближава много повече до оригинала приготвям през по-лежерните следобеди или уикенда. При него затоплям всички съставки в касерола на котлона, след което прецеждам през цедка. А това, което остава след самото прецеждане отделям и използвам в закуската на следващата сутрин или за някой десерт.
По желание и двата варианта могат да се сервират с мляко на пяна или бита (може и кокосова) сметана. За допълнително аромат препоръчвам да се поръси с канела и/или индийско орехче. Ефектен начин за поднасяне на горещата напитка е с пръчка канела.
Ще се радвам да чуя вие кой вариант предпочитате.
Да ви е сладко и много есенно!
