Неаполитанска пица

Неапол е родното място на пицата, а за неаполитанската пица са характерни тънък блат и хрупкава коричка. Смята се, че сегашната си модерна форма, пицата придобива около 1700 година. Интересно е, че едва 100 години по-късно доматите намират мястото си върху нея. По онова време тя е била „стрийт фууд“. Тогава хората са купували пицата си на кредит. А топингите са били често срещани продукти като зехтин, чесън, риган, настъргано сирене, свинска мас и сол. Възхитително е как от храна за бедните, пицата се превръща в една от най-известните и любими храни в днешно време.

Рецептата за неаполитанска пица, която ви представям днес е от книгата на Джейми Оливър „Jamie Cooks Italy“. А ако искате да пробвате още нещо италианско от книгите на Джейми, но в сладката гама, не пропускайте тези страхотни бисквитки с полента и лимон.

Брашното

Дълго време избягвах тестените рецепти, защото се притеснявах, че ще се разочаровам от резултата. Един ден желанието ми да хапна вкусна неаполитанска пица надделя и запретнах ръкави. Оказва се, че освен от добра рецепта, неаполитанската пица се нуждае и от правилното брашно. Разбира се, за различните видове теста се използва различно брашно. За тази рецепта се използва високо рафинирано италианско брашно тип 00. Ако се чудите каква е разликата между брашно тип 00 и другите видове брашно ви препоръчвам тази статия.

Тестото

Интересното при тестото за неаполитанска пица е, че се започва от водата. Важно е водата да е топла на допир, за да се активира маята. Аз смесвам 1/2 вода на стайна температура и 1/2 завряла вода. Замесването на тестото е препоръчително да бъде на ръка. От рецептата се получават 6 блата, които можете да замразите за „черни дни“. Aко бързате, можете да използвате машината за хляб на програмата за месене + втасване. Аз намалих съставките на половина за 3 теста, които се изпекоха и изядоха в рамките на няколко часа.

Имайте предивд, че колкото повече почива тестото, толкова по-вкусно ще става. Затова за оптимален резултат оставете тестото да престои цяла вечер.

Типично за неаполитанската пица е ръбчето на тестото. Аз се водих от видео в Youtube канала на Citta Italia. Доволна съм от резултата, въпреки че не всеки път ми се получава.

Плънката

В тази статия искам да обърна внимание на тестото, затова не съм дала определена плънка. На снимките можете да видите някои от опитите ми. През годините съм забелязала, че по-простите комбинации ми допадат повече. Все пак това е и италианският начин да се яде пица.

Докато тествах рецептата за тестото, получих една дълго-очаквана от мен книга „The Elements of Pizza“ на Кен Форкиш. От нея видях рецептата за пица с цвят от тиквичка и плънка от от рикота, пекорино, лимонова кора, яйце и мента. Моментално се пренесох в някоя малка италианска тратория.

Изпичане на пицата

Преди да се осмеля да напиша статията, изпробвах различни варианти на втасване и изпичане на пицата. Ако нямате търпение да изчакате тестото да втаса цяла вечер – забъркайте го на сутринта и му дайте да почине 5-6 часа преди изпичане. Най-добър резултат от изпичането се получава върху каменна плоча (която да е доста добре набрашнена). А на барбекю – всяка пица става просто феноменална! На загрято барбекю на 300 – 350 градуса, пицата се изпича за 12-13 минути. Ако барбекюто ви разполага с капак, то е препоръчително да не го отваряте, преди времето да е изтекло.

Пробвах и изпечена пица в най-обикновена правоъгълна тавичка във фурната. Пуснах горна и долна степен и изпекох на средата на фурната. Последните 5 – 10 минути преместих пицата на най-долния рафт на фурната, за да получа хрупкавостта на тестото, която толкова харесвам.

Кен Форкиш препоръчва, ако печем пицата в тавичка, предварително да карамелизираме блата с малко зехтин и половината сос за около 15 минути, след което да добавим останалите съставки и да доизпечем. Все още не съм изпробвала този метод, но ако се чувствате авантюристично, можете да го пробвате и да ми пишете как се получава.